Fallout 3

Автор Tenebrus-sensei

вторник, 25 ноември 2008

 

War.War never changes...
За четвърти път чухме тези думи. За четвърти път феновете ще имат удоволствието да изживеят отново моментите на един Vault Dweller. За четвърти път ще видим как вратата на Хранилището се отвяря и ще видим ядрената пустош навън. 10 дълги години чакахме тази игра, и Бог ни е свидетел, че я дочакахме.

През далечната 1997-ма година се появи първото отроче на Black Isle Studios от поредицата Fallout. В зората на гейминга когато игрите още бяха купчина пиксели с умисъл, тази игра беше от най-великите. Историята която тя предлагаше беше уникална, макар и доста възможна, и това беше интересното в нея. Да се потопиш в един свят разрушен от алчността и злобата на човешките същества, една ядрена пустош в която мутантите властват. Един свят в който пушката е най-добрия ти приятел. В който водата е отровена от радиация, а Iguana bits е деликатес.

За съжаление няма как да разберете усещането на Fallout докато не я изиграете, за това няма да изпадам в подробности.

Да се върнем на новото отроче на Bethesda.

Ще си призная. Не мога да съм 100% обективен в това си ревю, но до колкото мога ще опитам. Дълги години чаках за тази игра, и точно в момента е трудно да съм обективен, защото това е сбъдната мечта, не само за мен, ами за всички фенове които чакахме 10 години за 3-та част на тази велика поредица.

И така, нека започнем с няколко от „патриотичните” зареждащи екрани, добре познати ни и любими от преди: