Fallout Remastered

Автор Stuyo

понеделник, 06 ноември 2006

 

Епизод 3 - реставрация

В този разказ ще ви разкажем как нашите учени успяват да реконструират едно причудливо устройство, оставено ни от древните за да ни помага в живота и да ни води напред към "бъдещето" - това е мястото, към което са се стремели всички древни, все още нямаме достатъчно историческа информация да разберем как изглежда, единственото, което заключихме от беглите ни известни факти, е че там е много хубаво и всички са доволни.

Или да го кажем на езика на древните:

В този епизод, драги зрители, ще ви разкажем как стигнахме там, откъде тръгнахме, или по-точно как за половин година нищо не свършихме. Разказът ще бъде придружен от солидно количество картинки, на които няма да видите нищо ново... Хех, даже вече си загубихте доволно количество време да четете тези редове. Но взе пак, в името на разказа, мисля че е съвсем в реда на нещата да включа една предговорна част от три епизода, който да направят лога измамно голям и да ви подлъжат, как всъщност аз съм свършил огромно количество работа...

Такааа....т'ва са некви кабели...не знам за какво съм ги снимал даже, ама пък нали гоним обем...кат няма качество, трябва да компенсираме/ Тук отново виждаме въженцата, използвани от древните - използват странни материали за да хи покрият и още по-странни устройства, с който свързват въженцата с разни други предмети или въженца, без да използват възли:

Това е фотография на две свързани устройства с въженце. Не можем да разберем кому аджеба е било необходимо това, като очевидно тези устройства са прикрепени неподвижно към пода на това... устройство може би... така услужливите древни са пропуснали да запишат в архивите неговото наименование:

Още едно от странните произведения на изкуството на древните, предполагаме че е абстрактна творба, представляваща нещо, което те са наричали "индустриализация" - това са били странни ритуали, на който древните са присъствали всеки ден в продължения на 5 дни и после 2 дни са почивали. Събирали са се в огромни сгради, слушали са оглушаващ шум (може би са го приемали за някакъв вид религиозна музика) и са бълвали огромни количества дим в околната среда през дълги комини - най-вероятно това е бил упойващ газ, който им е помагал да влязат в хармония с религиозната музика и да достигнат нирвана:

Това е някакъв странен вид морско чудовище с пипала! Ето каква казва откъс от художествена творба на древните - "Аааргх, аз съм кракеееен, усетете миризмата на иляди разлагащи се трупове, която се носи от моя захранващ куплунг!!! Треперетеее електрониии!!!":

Ето типичен пример на това, как древните са впрягали енергията на природата за да извършва полезна за него работа, защото древните са били много мързелива цивилизация - кракена е поставен в специална клетка и е заставен да доставя "ток", което очевидно е едно от основните свойства на кракените:

Изглежда малко поумрел, ама то е оти не знаем с к'ва ранъ да го раним...

На тези устройства древните са записвали огромни количества информация. Нашите учени все още се опитват да разгадаят способа, по който е записвана информацията. Предполагаме, че е на базата на микроорганизми, който живеят вътре и създават някакво телепатично поле, което древните са можели да разчитат:

Странна на вид дъска:

Две странни на вид дъски:

Дъска + кракен + клетка=

И една по-малка дъска:

Още от необяснимото изкуство на древните:

В архивите на древните откриваме следния цитат за този предмет - "Некво колело, което лежеше на околомръсното в София и беше брутално погазвано от всеки минаващ безчувствен камион. Спасих го от мъките му и мисля да го прикова някъде в близост до кракена" - все още се мъчим да определим кое селище се нарича "Околомръсното" и какво точно е "София" - може би е "държава", древните са използвали този термин за да характеризират огромно земни площи. От тази информация, заключаваме, че човекът, намерил този предмет, е бил на поход в даденото място и го е донесъл като сувенир или плячка на мястото, което е наричал свой дом:

Древният, от чиито архиви черпим информация за това устройство го характеризира като нещо, при което се е върнал след дълго време. Не можем да обясним привързаността му към този предмет :