Полеви наръчник на Техножреца Енджинсиър

Страница 3 – Другите материали

Общо взето постановката бе следната – издълбаните страници щяха да имат корици, покрити скожа или плат (спрях се на плат) и щяха да се крепят чрез 2 алуминиеви планки и два болта към по-голяма планка в средната корица, в която щяха да са и отворите за веригата. В един момент обаче след като повъртях из ръцете си 15мм широка алуминиева лента се притесних, че е възможно да се огъне и затова реших да бъдат 3 болта и 3 планки и 20мм широка лента. Допълнителна здравина щях да получа и от двете алуминиеви полудекоративни ленти които щяха да бъдат занитени за задната корица. Мда, казах полудекоративни, такива ще са само задните две, лентите на предната корица ще са изцяло декоративни, макар, че може да се поспори дали не добавят здравина (и така и защита) на предната корица. На снимката по-долу може да видите основната част от материалите които избрах.

Спрях се на 8мм болтове със стопорни гайки, вероятността нормалните да се саморазвият е малка, но не ми се рискуваше. Алуминиеви нитове за предната кориците и ъглите. Ключалката която виждате е ключалка за чекмедже. Първоначалната идея за кожа отпадна и след като разгледах няколко книги реших да използвам плат. Кадифе бе началната идея, но отново я промених, избрах доста по издържлив черен синтетичен материал. Малко самозалепваща лента която да придържа лаптопа на място. Белият лист под цялата купчина е 2мм коматекс (нямам на идея какво точно е, някаква пластмаса, не очевидно пореста но много мека и лека). Лепило идеално и за хартия и за плат, кутия от авто кит (Заради ламарината. Удивително трудно ми бе да открия достатъчно тънка бяла ламарина). Както виждате всичките ми избори водят до използването на само три цвята – черно, бяло и сребърно (метал), което е именно и целта. Цветовете на Железните Ръце са черно и сребърно и въпреки че Култ механикус не се ограничават в гамата, предпочитани от тях са ръждиво червено, черно и бяло. Така че се получава доста канонична цветова гама  Но на този етап цялостният вид разбира се бе само чертеж в главата ми, времето течеше а носенето на ръка все повече ме дразнеше. до степен да оставям машината у дома.