|
Ревю на MSI Wind subnotebook |
|
|
|
Автор Stuyo
|
|
понеделник, 27 октомври 2008 |
Страница 1 от 7
През тази година станахме свидетели на завръщането на един нов клас устройства – малките напълно функционални преносими компютри, иначе казано “subnotebooks”. Имахме възможността да си поиграем доста сериозно с един представител на този клас устройства, наречен MSI Wind. Нека сега видим, каква „Атомна” производителност се крие зад стилния му дизайн и миниатюрни размери.
Това хич не е нов клас устройства, още в тъмните технологични времена, когато Pentium се появи с нечовешката скорост от 75 MHz, имаше голям избор от наистина малки машинки с екрани между 7 и 10”. А дори и тогава не бяха нов клас устройства. Този тип продукти напоследък като че ли беше поизчезнал от пазара на мобилни устройства. До преди година имахме 12” и нагоре преносими компютри, както и UMPC-та...а между тях зееше празнина. Точно тази празнина породи необходимостта от появата на тези малки преносими машинки с размери на матрицата до 10” и подходящи за пренасяне в средно голяма дамска чанта или понякога дори джоб! Малко по малко производителите видяха интереса към тази продуктова ниша, който се оказва, че хич не е малък. Появата и на новите Atom процесори от Intel, които предлагат задоволителна производителност и ниска консумация допълнително подпомогна развитието на този тип продукти.
Приятелите ни от
MSI
след дълги трудности успяха да ни осигурят тестова бройка от тяхното предложение в този клас устройства, а именно Wind U100. Той естествено има пълната функционалност на стандартен преносим компютър. Размерът на матрицата е 10” – това е най-големият поне за момента в този клас продукти. Той е базиран на новото предложение от Intel за подобен тип устройства – техния Atom процесор. Това донякъде беше причината за забавянето и трудното намиране на Wind в началото, когато се появи (оказа се, че търсенето е много по-голямо от производствената възможност на Intel). Цената на „Вятъра” е 800 лв., до някъде солидна сума, но пък като цяло звучи обоснована. Дали е така, ще разберем по-нататък.
|