|
StarMouse GS-502 - геймърско оръжие от MSI |
|
|
|
Автор Stuyo
|
|
петък, 22 февруари 2008 |
Страница 4 от 5
Софтуер, тестове
Софтуерът общо взето представлява макро-едитор. Има достатъчен набор функции, добре изпълнява ролята си, но няма кой знае колко повече да добавим. Интересното при него е, че с бутона за смяна на режимите, можете да настроите страничните бутони на мишока да имат по 3 различни функции.
Дойде време и на тестовете на самата мишка. Мишката беше тествана на Steelpad подложка, за да сме сигурни, че повърхността е подходяща и дава добри резултати. Изпробвахме я и на други повърхности, които могат да бъдат ползвани с лазерна мишка (в това число листове хартия, прозрачно фолио, лакирана дървена повърхност и др.). Тя се справи адекватно с тях, но все пак губеше от точността си, за най-добри резултати препоръчваме да използвате подложка за оптични мишки.
Две очевидни неща: първо, мишката не е симетрична, не е особено удобна с лява ръка, проверихме го. Второ – мишката е голяма, т.е. не е най-удобната за хора, които обичат да държат мишката само с върховете на пръстите си. Може да бъде държана така, но ако са такива предпочитанията ви, по-добре погледнете на другаде.
За всички останали, мишката се оказа изключително удобна, голяма, цялата длан добре ляга на нея. Гумените страни се оказаха много добро попадение, осигуряват много добро сцепление с пръстите. След часове игра не се чувства никаква умора. Вдлъбнатините отстрани на мишката позволяват много добър захват, палецът безименният и малкият пръст застават в удобно положение, в също време предоставят много високо ниво на контрол. Като цяло, за хората които обичат мишки с дизайн, позволяващ лягане на дланта и боравят с дясна ръка, StarMouse GS-502 се оказа едно много добро решение. Това важи и за хора с малки ръце и за хора с големи, личи си, че MSI са вложили доста усилия в ергономичността и универсалността на дизайна:
Колкото до разположението на допълнителните бутони: страничните са удобни и лесно достъпни с палец, точно каквото им е предназначението. Горните бутони за режимите са така направени, че не стърчат много и не пречат, трудно е да бъдат натиснати по невнимание. Вдлъбнатините на бутоните за пръстите също са много удобни и пасват добре. Скролерът е мек на пипане и при въртене оказва по-скоро средно съпротивление – нито е много лек, нито е прекалено тежък. Откъм бутони, звездният мишок се представя с предостатъчно удобни такива. Единствения проблем би бил за хората, които обичат да и мат много бутони в дясната си ръка. По този параграф, със своите 7 бутона, от които реално 5 са използваеми, разглежданият мишок изостава. Това донякъде обаче се решава от 3те режима на страничните бутони.
Няколко думи за сцеплението с повърхността. Големите подложки на мишката логично означават и по-голямо съпротивление с повърхността. Но в действителност, мишката се движеше изключително свободно по пада. От друга страна, големината им дава много добра и стабилна основа, което хич не е маловажно, особено при разгорещена игра, съпроводена с резки движения и многобройни кликания. В такава ситуация, мишката остава добре залепена до повърхността и съответно не губи от прецизността си.
Различните резолюции също са изключително полезни, а лесната им смяна и добре направена индикация страшно много улесняват ползването им. По този показател, с максималната си резолюция от 2400 dpi, StarMouse GS-502 се нарежда рамо до рамо с доста по-скъпите модели в този клас на конкуренцията, които използват резолюции 1600-2000-2500. Сензорът на мишката реално е 1600 dpi, последната резолюция се достига по софтуерен път. И наистина, при нея се губеше част от прецизността, но за сметка на това се печелеше доста скорост. При динамични 3D екшън заглавия, тази настройка се оказа доста подходяща, защото там бързите реакции са от голямо значение, а загубата на прецизност не се усеща. За повечето други приложения (стратегии, работа с графични приложения, десктоп) резолюцията от 1600 се оказа най-доброто решение. Там прецизността е много висока, скоростта е много добра за работа в големи резолюции на монитора. Останалите настройки не им намерих реално приложение, те биха били ползвани при монитори, работещи в ниски разделителни способности, но взе пак ние предпочитаме „бързите” мишки. За останалите – възползвайте се от тях.
Притесненията за кабела се оказаха верни. Кабелът е здрав, но е и твърд. Не се забелязва особено, но в сравнение с безжична мишка все пак се усеща. Ограничаващ е и трябва да му бъде осигурено пространство и да се движи свободно, иначе започва да пречи.
Колкото до визуалния дизайн: пламъците стоят доста добре на модела, на живо изглеждат по-добре отколкото на снимките. За времето на тестовете, доколкото забелязахме, боята е устойчива и няма да падне лесно. Проблемът с тях беше, че колкото и да е тънък цветния слой, все пак се усещаше с върховете на пръстите. Не е толкова забележимо, за да преви мишката неудобна, но все пак се чувства присъствието им. Трите подсветки на мишката са добре направени – не са ярки, на тъмно не дразнят, виждат се хубаво и дават добра индикация за моментните настройки, а плавното мигане на подсветката за режима и плавното преливане на цветовете на логото на MSI създават много приятен за окото ефект.
Единствено не можахме да проверим как е мишката при изпотяване – в този сезон дори след продължителна игра явно не загряхме достатъчно за да видим как се държи мишката при изпотяване на ръката, но сцеплението с гуменото покритие е толкова добро и удобно, че поне не трябва да се притесняваме от появяването на приплъзване.