|
Ревю на Alone In The Dark |
|
|
|
Written by Onufrii_fichev
|
|
Friday, 03 October 2008 |
Page 1 of 2 There are no translations available
Нито сме Alone, нито сме In The Dark, ама карай..
AITD. Доста сложно за опсване заглавие – същевременно много добра и много лоша игра, която отчаяно се опитва да бъде филм (или по – точно сериал). Да точно така – сериал. Играта дори ви дава избора да не я играете. Съвсем спокойно може да пропускате части и дори цели епизоди от нея. И все пак, въпреки че е адски бъгава, с много лош контрол и още много проблеми тя все пак е нещо забележително и доста новаторско. Още в началото ще забележите това, защото ще ви се наложи да мигате.Странно, но факт. И най – забавното в този момент е, че това няма да е нужда през останалата част от играта...
И все пак да започнем както си му е реда
Трябва да мигате в началото на играта.
Отново поемате ролята на Едуард Карнби, който трябваше да е мъртъв преди около сто години, защото последната част се развива 1923г., но за това ще разберете сами.
Действието се развива в съвременен Ню Йорк или по – точно Сентрал Парк. Вие се будите в някаква стая и екшънът започва. Следва бясно бягане в посока далече от блока, в който се намирате и не за друго, ами по простата причина, че той се цепи на части и бавно, но славно се изравнява със земята. Това е и първият път, в който ще се запознаете с кофти контролите. Играх част от играта с клавиатура и честно да ви кажа не си е работа. Ако не си вземете геймпад, забравете за приятна игра. Така направих аз и тук вече дойде хубавата част.
След бясно бягане
Готов да замахна
|