Идеи. Как се сдобивате с вашите? Моите идват най-често неканени. Вървя си спокойно и изведнъж - бам! Идея. Адски досадно. Понякога се преборвам и ги натирвам надалеч, понякога не успявам и прекарвам дни и нощи в осъществяването им. Не че ме мързи да мисля, просто някои идеи са страшни. И не страшни в смисъла на страхотни, готини и въх леле а страшни в смисъл ужасяващи, нечовечни и зловещи. Та точно тях натирвам. Остават ми другите. Е, не са толкова добри, но само тях имам. Смея да се надявам че тази която ще ви представя ще ви хареса.

Point Insertion

Добре дошли в Лондон, Първа писта*. Да. Не е възможно да съм единственият който вижда приликите между City 17  и Лондон. Контролът над населението осъществяван от "любящият" Голям брат/д-р Бринър, "временните" мизерни условия подобряващи се всеки ден, четирите кули на министерствата/цитаделата, слухтящите телекрани/градски скенери.
Да, градски скенери. Това бе нещото което се наби дълбоко в съзнанието ми щом зърнах  тази уеб камера кротуваща на рафт в магазина:

Видях как се рее из въздуха, точно както дигиталните си братя реещи се по милиони монитори. И реших. Ще и придам физическа форма, ще и помогна да бъде шпионският инструмент контролиращ живота на някой злочест окаяник**

* Джордж Оруел - 1984
** Предполага се, че това съм аз

Residue Proceeding

“Струваше му се, че вижда Лондон като на картина - огромен и порутен град от милион боклукчийски кофи и някъде в него мисис Парсънс, жена със сбръчкано лице и рядка коса, която безпомощно бърника в запушената отточна тръба.”
Джордж Оруел  - 1984

Боклук, ето каква е основата на този скенер. Не, това не е опит за шега. Така като видях бъдещето на уеб камерата, така и откривах частите и една по една в боклука. Не ги търсех там, те сами ме намираха. Тялото открих като празен флакон от дезодорант:

Рамената повдигащи щитовете бяха част от повреден чадър:

Самите щитове са част от смачкан след катастрофа капак на багажник от Пежо 405,  „Антенките” са пръчки от чадър,  алуминиевата тръба е вал от използван уеб за Xerox DocuColor 12:

Развалена запалка, остатъци от слиивинг кит, текстолит... Единственият нов материал е металният прът който разфасовах за да изградя рамка.

Power Up

“Така че веднъж седмично Уинстън прекарваше четири смразяващо скучни часа, завинтващ металически парчетии - вероятно части от детонатори - във ветровита, лошо осветена работилница, където ударите на чуковете зловещо пригласяха на музиката от телекраните.”
Джордж Оруел „1984”

Да, условията ми за по-мръсна и сериозна работа наистина са калпави

„The Black Mesa compound is maintained at a pleasant sixty-eight degrees at all times”
Half-Life

Но винаги мога да работя и вкъщи.

И така, започнах леко – отрязах с дремела излишните части по корпуса на камерата. Така или иначе никога вече няма да са нужни.

Разглобих чадъра, отстраних плата, изхвърлих платното на уеб-а и почистих ролките от синята пореста гума с която бяха покрити.

В определен момент мислех да вкарам и зъбните колела в действие, но така и не намерих адекватно приложение.
Прерових мрежата за да намеря добри кадри с градските скенери, трябваше да сваля от някъде макар и приблизителни размери и вид на всички детайли които трябваше да се изработят.

Blast pit

“Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице.”
Джордж Оруел - 1984

Флаконът корпус първоначално трябваше да бъде използван от точно обратната страна. Дъното му бе вдлъбнато и щеше да е прекрасно легло за заобленият гръб на камерата.
В един идеален свят.
Затова и направих следващата логична стъпка – използвах главата си по предназначение. Изрязах  с дремел дозаторният механизъм и дъното на флакона. Легло за камерата оформих след като направих шест прореза и огънах навътре стърчащият до тогава метал.

Пластмасовото капаче прикриващо същият този метал използвах за да задържа камерата на мястото и. Корекции разбира се се наложиха. Горните два светодиода се оказаха разположени отвъд размера на отвора на капачето и им оформих полукръгли легла в него.

„И с присъщата си практичност тя загреба купчинка прахоляк и с вейка от гнездо на гълъб започна да чертае карта на пода.”
Джордж Оруел - 1984

Разчертах щитовете на скенера, разчертах и основните елементи на рамката. Частите за рамката изрязох бързо. Разпечатка върху самозалепващо фолио ми даде възможност да пристъпя и към изрязването на щитовете.

„- Исках да те питам не ти ли се намират ножчета за бръснене - каза той.
 - Нито едно! - гузно побърза да отговори Уинстън. - Къде ли не съм търсил. Съвсем           изчезнаха.”
Джордж Оруел - 1984

Да, всички знаете, армираните дискчета за дремел са рядкост. Бих могъл да си „направя” от по-голям диск. Или да купя комплект накрайници заради 10-те дискчета в него. Или да се презапася ако намеря само дискчета. Звучи логично. Точно както и използването на проста ножица за ламарина.
Така и направих. Грубото изрязване на щитовете и корпуса беше песен. И толкова тихо.

Финното оформяне оставих на дремела разбира се.

А после огънах бъдещата рамка.

Предадох я за заваряване. Нямам СO апарат, но дори да имах нямам опит за да си позволя да експериментирам. Резултатът бе бърз и задоволителен

А после заварките бяха наслоени за здравина. А после и изгладени за вид

Direct intervention

„Като електрически ток през цялата група преминаваше отвратителен екстаз на страх и мъст, желание да убиваш, измъчваш, да разбиваш лица с ковашки чук, което пряко волята му превръщаше всекиго в гримасничещ, крещящ безумец.”
Джордж Оруел - 1984

Признавам си, имам слабост към чуковете. Винаги имам поне един наоколо. В краен случай – нещо което може да се ползва като чук. Използвах един от по-безобидните за да променя формата на щитовете. Плоски просто не вършеха работа.

С дремела и приставките с шкурка свалих и „Tiebreak Green” боята. Остатък от едно по-щастливо минало за капака на пежото без съмнение. Направих го грубо с абсолютно ясно съзнание.

Избрах си черен мат за новото покритие. Отново съвсем умишлено не прекалих (2 слоя без лак), следите от обработка си личат.

Направих дребна проба  преди боядисването. Отрязах раменете на щитовете и ми се стори уместно да видя как ще се монтират.

Route Kanal

"We cannot forget those whose cords you cut. Forgiveness is not ours to bestow."
Вортигон - Half-Life 2

Да, и струг нямам а някои детайли го изискват.
Например пръстените от текстолит, които ще осигуряват движението на щитовете посредством раменете.

Или сглобката между рамката и опашката.

И двете бяха изработени отново задоволително добре и бързо.
Пръстените обаче имаха нужда от малко доработка за да бъдат завършени. Прорязох ги на четири места, там където ще лагеруват раменете. Задачата изцеди и последната ми капка търпение, материала е крехък, най-малко исках да го строша.

И лазер, за два детайла на които ще се крепи тялото към рамката.

Обема между тях първоначално реших да запълня с картон. Изрязан по форма и стегнат ми изглеждаше добре, докато се сетих за летните ремонти и фибрана. Това е материал с който е удоволствие да се работи.

Раменете за щитовете както казах бяха част от чадър. Едната точка на лагеруване имаше готов отвор за целта, другата след отрязването първо изпилих а после разпробих.

Dark Energy

„Please, stay away from electrified rails, and proceed to an emergency station until assistance arrives.”
Half-Life

Работата спореше, за има-няма година напредна доста. Дойде време да се прави осветлението на скенера. Да, оригиналните City 17 скенери имат само по една „лампичка” на върха на рамката, за разлика от тази уеб камера. Е, реших да свържа още един светодиод и да го изведа от основният корпус. Донор за новият корпус на този светодиод стана част от алуминиевата тръба от уеб-а.

Светодиодът заедно с пластмасов рефлектор взех от потрошената запалка.

Също така реших и да изведа сензора за осветеност на камерата, защото на мястото на което оригинално е монтиран често не дава верни показания, а на драйвери които позволяват софтуерно изключване на осветлението накамерата така и не попаднах. Изведох и вграденият микрофон извън корпуса на камерата (но не и извън основният корпус).

Кабелите станаха цели шест затова и пробих отвор в корпуса на камерата през който да минат. А после и използвах и остатъците от слиивинг кит за два от чифтовете.

Докато за микрофона и сензора просто удължих кабелите, за светодиода направих друго – свързах го успоредно към един от другите светодиоди. Гледайки скенера сега и аз не съм сигурен към кой.
Боядисах и корпуса, държача на камерата и плексигласовата преграда

Insecurity

„Please stand back from the automated door and wait for the security officer to verify your identity.”
Half-Life

At that point... Прощавайте. На този етап увереността ми, че знам какво правя каза „пуф” и изчезна. Не е за първи път, претръпнал съм. Затова и се заех с методично беземоционално изпълнение на предварително набелязаните цели.
Бърза визита при добрите хора със СО за добавяне на няколко дребни елемента и опашката на скенера завърши окончателно рамката.

След което отново изгладих заварките, заострих и опашката.. 

Върху новите елементи ще се монтират „антенките”. Избрах да ги наричам така. Каква е изтинската им цел не знам. Реално и не би трябвало да изглеждат така както ще изглеждат ако правех пълно копие. Аз обаче не правя.
Алуминиевата тръба от уеб-а дари още 2 парченца на скенера.

За „антенките” използвах пръчка от чадър. 3х еднакъв ъгъл, по форма изрязах с дремела.

И монтирах с помощта на секундно лепило, отвори, фибран и нещо което определено залепва но не знам как да нарека.

 Използвах и сребърен маркер за да боядисам нещото което залепва но не знам как да нарека. Наложително е защото е с убитозелен цвят.

Въпреки, че както вече се досещате целя да стане грубо, реших все пак да оксидирам рамката на скенера и антенките с това.

Полезно нещо, възстановява без усилие изтрито покритие по затвори, мерници, мушки, цеви и рами. Намира се без проблем в кой да е оръжеен/ловен магазин.
Не образува приятен черен филм както върху пистолет например, но не съм и очаквал, материалът все пак е друг.

Unforeseen Consequences

„You've proved yourself a decisive man so I don't expect you'll have any trouble deciding what to do.”
G-Man “Half-Life”

Реших да оксидирам и раменете които движат щитовете. Греда. Предполагам, че има някакъв защитен филм върху материала от който са изработени. Очевидно се е изтрил на места защото оксидацията образува интересни петна.

Оставих я. В крайна смерка раменете не се виждат добре а и искам да изглежда грубо.
Пристъпих към фиксирането на текстолитовите пръстени и раменете. Пръстените бях пръснал надве-натри с черен мат. Предният е фиксиран с помощта на лепило към корпуса а задният е подвижен. Твърдо решен, че само две парчета кабел са достатъчни навързах нещата. Грешах разбира се. Изглеждаше уродливо до безкрайност.

Затова и използвах двукомпонентно лепило за да замажа каналите. След като лепилото стегна изпилих излишното и използвах черен перманентен маркер за да направя нещата поносимо уродливи.

И по-нагледно: 

Заех се с финалното монтиране на допълнителният светодиод. В определен момент реших да включа в неговият корпус и сензора за осветеност. И това се оказа поредната грешка. Така сдвоени не позволяваха монтаж по предварителният план. Изборът на алуминий ми помогна. Изкопах с пила отвор за кабелите.

Корпуса „монтирах” отново с помощта на лепило към рамката. И тук  се натъкнах на последният за мен проблем създаден от мен самия. Монтажа на щитовете. Измислих безумна „установка” с помощта на която да се справя. И отново лепило.

Exit 17

„We’re down to our last two turrets and even these are held together by bailing wire and duct tape at this point. Nice to have them in a pinch, but I wouldn’t exactly thrust them with my life”
Войник от съпротивата – Half-Life 2

Това вярвам дава обяснение защо държа цялостният вид да е груб. Това е градски скенер, да. Но сглобен от Съпротивата за целите на Съпротивата. Затова и умишлено не изкопирах оригиналният му вид, затова и е маркиран подобаващо. По-наблюдателните от вас са забелязали, че болшинството от оръжията и техниката в Епизод 2 са маркирани от съпротивата. Акуловите челюсти върху автоматична картечница определено са красиво допълнение, но усмихнато личице върку скачаща мина е по-скоро извратен хумор. Не бихме желали да скенерът сглобен с толкова усилия да бъде отстрелян от собствените ни бойци нали?

Крайният резултат е задоволителен според мен, груб, но с мярка. Хм, май не демонстрирах дали работи нали? Ето.

О. Да. И кадър от доковете на „Бореалис” ;)

End Game

„Time, Doctor Freeman? Is it really that...time... again? It seems as if you've only just arrived. You've done a great deal in a small time...span.”
G-Man - Half-Life 2

Бих искал да мога да кажа, че наистина стана бързо. Глупости. Отне три пъти повече време отколкото бе нужно. Може би някой би го направил по-добре? Може би.

Благодаря на добрите хора с CO-то, на стругаря, на лазера, на злочестия имбецил без който нямаше да имам капак от пежо, благодаря и на прекрасният Лудвиг Ван Бетовен за Деветата симфония. Благодаря и на всички вас за проявеният интерес.

„На кестена под кичестите клони предадох тебе аз, предаде мене ти...”

Отивам да потърся джин „Победа”.

За вас написа Данчо Ников a.k.a. Говедо

Коментари и въпроси свързани с проекта можете да обсъждате в темата в нашия форум ТУК . 

---